- Муралдин е бил Върховен инквизитор преди около двеста години, тогава Инквизицията е била в разцвета си. Ертон е свят, в който магията е навсякъде, така че Инквизицията не гонеше...такова, не е гонела хора, които се занимават с магия, а такива които, както каза Асо, имат различни разбирания за света. Вярата на ератианците е много подобна на тази на християните от вашия свят – един бог, няма други, една праведна вяра, догми, норми и така нататък. Но докато във вашият свят вече има някакво разбирателство между различните религии, тук все още почти няма такова и има много ератианци, включително и такива които стоят на високи постове, които смятат другите раси за по-нисши. Тези „по-нисши” са били и жертвите на Инквизицията. В резултат на множеството си походи срещу други страни, в Ератия винаги е имало изключително много създания от други раси.
По времето на Муралдин тези гонения бяха изключително много и изключително жестоки. Тези които не бяха убивани на място, бяха „съдени” и бесени, горени на клада, разпъвани по най-различни начини и убивани по дузина други начини, които ще ви накарат да върнете вечерята си. Самият Муралдин често лично участваше...е участвал в тези „присъди”, изпълнявайки ги. Любовта му към убийства му спечелва прозвището Кървавия поп. Крал по това време е Гризъл Четвърти, брутален и войнствен, напълно подкрепящ действията на Инквизицията. Не си вадете грешни изводи за кралете на Ератия, малко от тях са били луди като Гризъл и Грифин, вторият дори има големи успехи като владетел, също и като главнокомандващ.
Но както всички луди и откачени Муралдин е имал и добра страна – той бе...е бил много привързан към семейството си и е държал изключително много на тях. Имал е двама сина, близнаци и малка дъщеричка, до колкото знам никой от тях не е споделял крайните му възгледи основно вярата. Един ден кралят го извиква и му казва, че следващите, които са заподозрени са позор за Империята(по това време Ератия се титулува империя, къде заслужено, къде не...), след което стражи въвеждат децата му. Муралдин изпада в ужас и потрес, опитвайки се да обясни на кралят, че това не може да е вярно, неговите собствени деца.
Гризъл му казва, че един от синовете му е забелязан често да се среща с момиче от Креол и че кралят не може да позволи една такъв срам за благородниците на Ератия. Муралдин, който никога не е оспорвал заповед на кралят си дълго упорства в защита на семейството си, но на краят след като обвиненият му син признава, че това е истина и дори е планирал да избяга със своята възлюбена в Креол и да приеме тяхната вяра.
Гризъл заповядва Муралдин лично, както много пъти преди това, да изпълни смъртните присъди, обяснявайки, че щом един може да се поддаде на измамните слова на неверниците, то всички могат.
Историята мълчи дали лесно или тежко е било за Муралдин, който е бил убил безчет невинни деца, жени и старци, да убие собствените си деца, но ги убива, след което захвърля окървавения си меч и напуска тронната зала, следван от похвалите на кралят си.
Напускайки залата, Кървавия поп го обзема безумен гняв, той се пресяга и изтегля меча на един от пазачите на вратата към тронната зала, след което разполовява стражът с един удар и обезглавява другият, докато напусне дворецът, според легендата убива няколко стотин души, сред които войници, благородници и няколко други водачи на Инквизицията.
Когато кралят научава заповядва Върховният му инквизитор да бъде заловен и убит на място.
Муралдин бяга към семейните си владения където събира верните си хора, няколко стотин души и тръгва срещу Дворът където се подвизава и централната сграда на Инквизицията. По пътя разбива малката групичка изпратена да го убие, пристигайки в Св. Амекия, седалище на Инквизицията, успява да ги хване неподготвени, тъй като те все още не са знаели за събития в двореца и да унищожи голяма част от военната им сила, включително и почти всички високопоставени членове. За негово съжаление скоро бива приклещен от многобройна редовна войска, всички негови хора убити, а според едни той също, според други се спасява.
Според тези, които смятат че се спасява, след като го напуска гневът му Муралдин избягва високо в Гигантът където се отдава на размисли за живота, смъртта и смисълът на всичко живо и неживо. След много години отново слиза към Ертдом където проповядва за равенство, разбирателство и толерантност между расите, представя се под името Грийв. По това време крал е Минкен Първи, който се качва на тронът след като Гризъл е свален с преврат. Новият крал не прави нищо за да възстанови Инквизицията и дори е склонен да слуша новият месия. Проповедите на Грийв са исторически събития, увековечени в много исторически източници и дори има много портрети, на които някои откриват прилики с Муралдин, други не, но не може да се каже със сигурност. Кървавият поп е бил огромен мъж с буйна червена коса и брада, докато Грийв е бил висок, слаб, прегърбен старец с дълга бяла коса и голобрад. Тези проповеди имат огромна роля за крехкото разбирателство между расите и верите в Ертон в наше време.
Говори се, че този манастир е построен от самият Грийв, а по-късно когато той умира и е провъзгласен за светия е кръстен на него. Това е историята за Муралдин Кървавият поп и Св. Грийв.
