Руш
беше близо до екстаз, не мислеше, че някога се е сблъсквал с истинска магия, но
сега сякаш усещаше как всичко около него трепне от магия и желание да покаже
какво може. Постоянно взимаше нещо, разглеждаше го и го оставяше. В главата си
чуваше слаб шепот, шепот на множество гласове, но не разбираше нито дума, а ако се опиташе да се заслуша само го заболяваше
главата. След като претършува голяма част от своята половина от Тайника, Руш
погледна към сестра си, тя просто стоеше там и държеше нещо в ръка, но на
слабата светлина той не можеше да разбере какво е. Момчето вдигна рамене и
продължи да разглежда „вехториите”, както ги беше нарекла тя. Скоро стигна
вторият ъгъл на стаята, а точно в него стоеше подпрян дълъг черен жезъл
направен от тънко чворесто дърво. Ъгълът беше потънал в сянка, сякаш жезълът не
искаше да бъде видян, но Руш го виждаше съвсем ясно, всяка извивка на дървото,
всеки блясък, който оскъдната светлина хвърляше по черното дърво. Несъзнателно
момчето посегна към пръчката и изведнъж нечия ръка хвана неговата в трошаща
костите хватка, Руш несъзнателно извика и се опита да се отскубне, но
непознатия го държеше здраво, освен това в другата си ръка държеше черният
жезъл.
-
Кой...какво...пусни ме! От къде се взе?! – викаше Руш и се опитваше да се
отскубне от високия мъж, облечен в черно, който не отронваше нито дума. Руш
видя, че от дърпането няма смисъл и се опита да овладее треперенето си, след
което огледа похитителят си. Мъжът всъщност не беше много по-висок от него, но
беше с по-широки рамене, заметнат с черно наметало и качулка, която скриваше
главата му, с изключение на дългата бяла коса.
Изведнъж
мъжът пусна Руш и му подаде черният жезъл, след което се обърна махна веднъж на
момчето и потъна в стената без да остави и следа след себе си. Руш стоя няколко
минути местейки поглед от жезълът в ръката си към стената, накрая стисна здраво
новата си придобивка и разтривайки ръката си, тръгна към сестра си.
