Иззад едно дърво се показа висок мъж, с дълга, бяла коса, падаща свободно по гърба му,а на едното му рамо беше кацнал голям, бял гарван. Погледът на мъжа падна първо върху ново-изкопаният гроб, а след това върху отдалечаващия се мъж. Когато белокосият се увери, че мъжът няма да се върне, той се приближи към гробът, където завари едно рунтаво животинче да го пази.
- Здравей, Ко. – поздрави го Белокосият.
- Ей! Ас! – отвърна му животинчето, за което Белокосият си позволи бегла усмивка, след което се захвана с това, което си беше наумил. Бавно, но методично непознатият мъж изписа земята около гробът, който пазеше Ко, със странни знаци, след което започна тих напев, при което знаците в пръста започнаха да излъчват леко, зеленикаво сияние. Животинчето стоеше и го наблюдаваше, гарванът все така беше на рамото му. Скоро напевът свърши и бавно, зелената светлина на знаците в земята, избледня.
- Хайде, Ко, сега може да вървиш при него, твоят приятел вече не го застрашава нищо – каза непознатият. Зверчето за миг го изгледа след което като че ли кимна с глава и заприпка по посока на заминалият си мъж.
Белокосият постоя известно време, загледан в малкото животинче, което припкаше по следите на последния Стрелец от Гилеад.
- Не е лесно да си наблюдател. – изграчи гарванът.
- Аз вече не съм. – отвърна му простичко мъжът.
- Тогава защо…не, не искам да знам. – мъжът кимна при тези думи на гарванът, отдаде последна чест на младият стрелец и тръгна обратно към дървото, сви зад него и изчезна от светът на 1997 година.
Толкова е очевидно от какво е вдъхновен краткият текст по - горе, че няма да кажа нищо повече. Надявам се да ви е допаднало. =))
Няма коментари:
Публикуване на коментар