„През 2050 година настъпи огромна
промяна в спорта и особено във виртуалните спортове, които вече и без това бяха
основното развлечение на нашия свят. Беше измислен звуковият дуел – това е
спорт, при който двама участници се изправят един срещу друг и чрез възпроизвеждане
на различни звуци, посредством музикални инструменти на бойното поле се
призовават различни фантастични и налудничеви създания, които на свой ред пък
се бият по между си. Освен създания, различните мелодии, които дуелиращите се
свирят могат да послужат както за подсилване, така и за отслабване на
създанията. При дуела на арената физически нe присъстват дуелиращите се, а вместо това техни виртуални
аватари. Когато пред аватара на противника няма никакви създания, то неговият
съперник има възможността да го атакува директно и по този начин да му намали
„жизнената енергия“. Победител е този, който първи свали жизнената енергия на
противника си до 0. Всеки от съперниците
започва с 5 точки жизнена енергия, а всяко създание при нанесен директен удар му
отнема 1 жизнена енергия, освен, ако върху него няма влияние някаква подсилваща
мелодия. Всеки от състезателите има 2 минути за да изсвири своята мелодия. Това
e бърз и динамичен
спорт, изграден върху атаки, контри и подсилващи мелодии.
В дуелът е позволено да се
използват повече от един инструмент, но това е изключително трудно и за това
дори и най – добрите състезатели се ограничават до два инструмента най – много,
тъй като мелодиите трябва да бъдат изсвирени бързо.
Но вие сигурно се питате кой съм
аз? Аз съм Гринд,на 20 години, начинаещ състезател по звуково дуелиране и тази
вечер е моят първи турнирен дуел. Някой звъни, сигурно е моят приятел и треньор
Рандъм. След като стана световен шампион по ЗД,
Рандъм прекрати кариерата си и започна да се занимава с обучаването на
„новите надежди“, както ни нарича той или с други думи новаците, които искат да
станат известни.“
17.07.2059
г.
Гринд се надигна с въздишка от
стола пред компютъра си и се отправи към вратата, която Рандъм упорито се
опитваше да избие.
- Идвам, идвам! – провикна се
Гринд, прекосявайки апартамента си по посока на входната врата.
- Хайде, хайде, Гринд, няма
време! А ти се размотаваш! – бяха първите думи на Рандъм след като момчето му
отвори вратата. – Ей, каква е тази физиономия, я по – бодро, днес е голяма
вечер за теб! – въпреки думите си Рандъм започна да се съблича, след което се
настани удобно на канапето в хола и изгледа с лека усмивка ученика си.
- Какво? – попита Гринд.
- Може да не спечелиш. – отвърна
му треньорът му.
- На теб май не случайно ти
казват Рандъм.
Нова усмивка.
- Но това няма значение, Гринд и
аз не спечелих първия си дуел в турнир едно време, не се притеснявай!
Клатейки глава Гринд се
присъедини към приятелят си на канапето.
- Е, готов ли си, всички мелодии
припомни ли си?
- Да, Рандъм, всички ги знам и
всички тактики и комбинации от мелодиите ми, но това няма да ми помогне много
като не знам кой ще е противника ми.
- С този пораженченски дух няма
да стигнеш далеч, Гринд. Хайде, да тръгваме. – каза Рандъм и скочи енергично
към вратата, където започна отново да се облича и обува. – Чакам те в колата,
не се бави! - провикна се от вратата
треньорът и изчезна в тъмният коридор на жилищната сграда.
Петнадесет минути след това Гринд
сложи китарата си в багажника и се качи в небесно синият ховърмобил с винено червен салон. Едно време
Рандъм беше станал световен шампион заради резките си залитания и
невъзможността да се предскаже следващия му ход, така беше спечелил и името си.
Гринд се замисли…нямаше и представа как е истинското име на приятелят му, а го
познаваше от толкова години. Ховърмобила потегли плавно и се присъедини към
оживеното движение в този час на вечерта. Магнитната настилка блестеше под
светлините на уличните лампи, захранвани от слънчеви акумулатори. Гринд гледаше
безцелно през прозореца на ховъра. Рандъм се обърна към него:
- Стегни се, приятелю, ще бъде
чудесен мач и начало на професионалната ти кариера! – каза му Рандъм.
- Дано да си прав. – отвърна му
момчето. Рандъм обърна вниманието си към пътят отново, вече наближаваха арената
за дуелът. След като ховъра спря на запазеното му място пред арената, двамата
излязоха, взеха багажа си и се отправиха към огромният амфитеатър. Вече вътре
Рандъм потупа приятелят си по рамото и му каза:
Хайде, нали знаеш пътя, аз ще те
наблюдавам от ВИП ложата. – след което му намигна и сви по коридора вляво.
Гринд му махна вяло с ръка и продължи направо към студио, от което щеше да
свири своите бойни мелодии, а неговият аватар да възпроизвежда движенията му на
арената.
Гринд бутна вратата и влезе в
малкото студио:
- Здравей, тъмни войне! -
поздрави го, Катрин, която беше техническият оператор в студиото тази
вечер.
- Здравей, Катрин.
- Винаги си толкова
жизнерадостен, Гринд, удоволствие е да се работи с теб! – заяде се момичето и
му се изплези. Гринд само поклати глава и започна да свързва оборудването си.
Тъкмо беше приключил, когато чу
коментаторът да обявява началото на вечерта:
- Дами и господа, малки и големи!
Добре дошли на първият дуел от турнира Опустошителна мелодия! Тази вечер един срещу друг
излизааааат – Гринд се напрегна – Гринд! Ученикът на звездата от зората на
спорта, Рандъм! А негов противник ще бъде друга изгряващ талант на ЗД и това е
Мас! – Гринд никога не беше чувал това име.
- Познаваш ли го? – попита
Катрин. Гринд поклати глава. – Е, късмет, аз млъквам. – Гринд кимна и вдигна
палец.
- А сегааа! Началооооо! - прожекторите в огромната зала изгаснаха,
според Гринд бяха дошли поне около 10 000 човека на дуела, но това все пак
оставяше почти половината зала празна, включиха се огромните проектори и пода
на залата беше заменен от 4км илюзия за тревисто поле, на което щеше да се
разиграе дуела. Прожекторите се включиха отново, но всички вече ги виждаха като
огромно слънце, осветяващо бойното поле, под синьото небе. Илюзията беше пълна
– тревата, слънцето, небето…биещите се. Близо до центъра на поляната, един
срещу друг стояха аватарите на двамата. Гринд, дългата му черна коса пусната
свободно да пада по гърба му и неговият съперник, Мас, висок, но строен младеж,
с гола глава. Гринд се намръщи, често това как изглежда противника ти или
неговият прякор можеха да ти подскажат какъв е стилът му на дуелиране.
- Уважаеми, зрители, скъпи
състезатели, нека дуелът започне! – прогърмя гласът на коментатора. На поляната
излезе вятър, зад Гринд прелетя птичка, която се изгуби в илюзията за далечина.
Той щеше да е първи. Мас кимна и двамата се отдалечиха още няколко метра един
от друг. Вятърът стихна. Ученикът на Рандъм прехвърли китарата си от рамото си,
в ръцете си и погледна противника си. Пръстите му докоснаха струните, звукът
отекна в залата, ръцете му започнаха да се движат бързо, пръстите му заиграха
добре познат танц по струните, звукът стана по – тежък и на половин метър от
него се появи ниска, леко
изгърбена фигура, облечена в черна роба и с дълга бяла коса падаща свободно по
раменете му. Гринд не виждаше лицето му, но знаеше, че то е старческо и
сбръчкано, с дълга бяла брада и ясен син поглед. Старецът се подпираше на дълга
тояга, надвишаваща неговият ръст, остра в долният край и с кристална топка в
горният.
Противникът му също беше нагласил
своята китара, но този ход той нямаше право да призове нищо.
- Е, хайде, Магьоснико. – подкани
Гринд. Старецът замахна бързо със своят жезъл и към Мас полетя кълбо
черно-лилава топка енергия, която го удари силно в гърдите и го принуди да
отстъпи няколко крачки назад. След като се върна на мястото си Мас настрои леко
китарата си и неговите пръсти заиграха по струните със смайваща скорост – Май
не само аз ще използвам контри, помисли си Гринд – мелодията вече кънтеше в
цялата зала, пред противника на Гринд се появиха десетина призрачни войни, самураи, ако се съдеше по снаряжението
им. Ученикът на Рандъм знаеше, че коментаторът отразява всеки техен ход,
но го чуват само от публиката. И
така беше и по – добре, момчето мразеше коментаторите и тяхното плямпане.
- Хайде момчета, покажете на този
старец! – каза високият младеж и самураите се хвърлиха в атака. Тънка усмивка
се плъзна по устните на Гринд, пръстите му се задвижиха по струните, мелодията се разля над бойното
поле и Магьосникът като че ли се поизправи и стана по – висок. Самураите
все още не го бяха стигнали, когато той замахна отново с жезълът си и ново
кълбо енергия полетя, този път към атакуващите самураи. Уцели и уби четирима от
тях, но другите успяха да го избегнат. Гринд знаеше, че контрата няма как да не
успее и всичко беше заради представлението, а и той също харесваше сблъсъците
между призованите създания, това беше половината удоволствие от спорта. Разбира
се контрата, можеше да бъде контрирана, теоретично, но почти никой не беше
толкова бърз.
Двама от самураите вече замахваха към
Магьосникът, но той парира меча на единият и разби черепа на другият с тоягата,
отмести се от пътят на следващият и го порази с огнено кълбо в гърба, използва
предимството на дългото си оръжие и намушка в окото четвъртият самурай,
оставаха трима, които сега обикаляха около него. Магьосникът вдигна жезълът си
високо и го заби пред себе си, в земята, при което от него се разляха вълни от
енергия и тримата оставащи самураи се превърнаха в дъжд от искри и изчезнаха.
- Виждам, че твоят магьосник
помни разказите на предците си – каза с усмивка, Мас. Гринд кимна.
С това приключи вторият рунд от
дуела. Отново беше ред на Гринд. Ръцете му бързо се задвижиха по струните, във
фигурата на Магьосникът вече нямаше и следа от изгърбване, раменете му бяха по
– широки и вече надвишаваше два метра в ръст.
- Абра кадабра – прошепна Гринд.
- Ауч… - каза Мас. – Магьосникът
вдигна жезълът с едната си ръка и слънцето беше закрито от гръмоносни облаци,
от които започнаха да падат черни гръмотевици, които заудряха земята около Мас,
той се присви очаквайки неизбежния удар и само след миг една гръмотевица го
удари и той отлетя на почти метър назад, където падна и се претърколи няколко
пъти. Скоро небето се проясни, а Мас с усилие се надигна, от него излизаше
пушек. Тупайки дрехите си, които бяха поизгорели, високият съперник на Гринд се
върна на мястото си. Момчето знаеше, че не истинския Мас му няма нищо и
аватарите реагират автоматично на определени атаки, но все пак се радваше да
види противника си обгорян и димящ.
- Минус две, добре, но сега е мой
ред. – каза с усмивка Мас и пръстите светкавично се задвижиха по струните,
Гринд вдигна поглед към небето, където нещо привлече вниманието му.
- Уф… - имаше време да каже само ученикът на Рандъм,
преди първият метеорит да удари няколко метра до него и да го засипе с порой от
камъни и пръст, вторият падна някъде зад него, а следващият отнесе Магьосникът,
следващите два паднаха близо до Гринд, а последният го уцели директно и го
помете няколко метра назад. Чернокосият младеж се надигна и с олюляване
закрачи обратно към мястото си. Мелодиите, които поразяваха всичко което
принадлежи на противника имаха един недостатък – не оставаше нищо в защита на
този, който ги използваше. Но пък отнемаха 3 точки жизнена енергия. Гринд вече
знаеше следващите си ходове и единствено съжаляваше, че имаше право на една
мелодия и една контра мелодия на ход.
Гринд засвири следващата си мелодия и пред него се появи
огромен войн, облечен единствено с лека кожена броня, с мощни мускули и
огромен, леко завит към острието, меч в едната ръка. Косата му беше къса, а
момчето знаеше, че на лицето му играе и налудничава усмивка.
- Давай! – викна Гринд и Войнът
се спусна, замахвайки с две ръце към противникът си, надавайки силен вик. Но в
мигът, в който Войнът се спусна към Мас, неговите ръце се раздвижиха по
китарата, бърза мелодия заля бойното поле и вместо огромният меч да посече момчето, той се удари в
невидима преграда, Войнът отстъпи назад от силата на удара си, а аватарът на
Гринд падна на едно коляно, хващайки се с ръка за рамото, когато се надигна от
рамото му се стичаше илюзорна кръв и капеше на земята между краката му.
Започна следващият рунд. Беше ред
на Мас, който засвири
първо бавна мелодия, която постепенно се превърна в по – бърза, докато накрая
пред него не се появи банда гоблини, облечени в доспехи от дърво и кожа,
въоръжени с копия, с каменни върхове.
- Нападайте, момци! – провикна се
Мас и посочи към Войнът. Гоблините се спуснаха в атака, надавайки
нечленоразделни бойни викове. Гринд бързо пренастрой китарата си и засвири тежката мелодия, която
щеше да подсили Войнът. Чувайки първите звуци от нея, последният се обърна и
усмивката му стана още по – широка и…хищна. Войнът хвана мечът си с две
ръце и се спусна срещу гоблините, които като го видяха, сякаш се стъписаха за
момент и щурмът им се забави, след това Войнът връхлетя върху тях, убивайки по
няколко с всеки замах на огромният си меч. Скоро не остана нито един. Войнът
стоеше насред изчезващите тела на противниците си, а по мечът му стичаше
зеленикавата им кръв.
- Симпатична усмивка има този
приятел. – каза Мас. Гринд се усмихна и каза
- Давай. – Войнът се спусна към
противникът му. Мас не се
поколеба нито за миг, ръцете се задвижиха с нереална скорост и бързата мелодия,
която излезе от китарата сякаш удари Войнът и той забави устремът си, а замахът
му беше слаб и неточен, огромният меч се стовари до Мас без да му направи нищо.
Войнът отстъпи тръскайки глава и триейки очите си, но Гринд знаеше, че при следващата
атака на противникът му, с него е свършено. Мас засвири отново, Гринд харесваше
тази песен, но не и в момента. Пред Войнът се появи глутница големи сиви вълци,
той стисна меча с две ръце и го вдигна пред себе си за последен сблъсък,
вълците се нахвърлиха върху него, огромният войн разсече единият през средата и
разби черепа на друг с дръжката на меча си, но останалите го свалиха на земята
и го разкъсаха.
- Харесвах си го Войнът. – каза с
въздишка Гринд и погледна към изчезващите искри.
- Да, би се храбро. – отвърна му
Мас. Гринд погледна съперника си, но по лицето му нямаше никакви следи от
насмешка. – Хайде, хубавци – обърна се към вълците Мас – дръжте го! – и вълците
се спуснаха. Но краткият разговор беше дал време на Гринд и той вече имаше
решение, ръцете му си заиграха със струните, бързата мелодия се спусна над глутницата като облак от
черни насекоми, вълците заскачаха и се замятаха на всички страни, опитваха се
да ухапят нападналия ги облак, но без успех и накрая избягаха в илюзорната
далечина.
- Хм, ренегати… - намръщи се Мас. Гринд се
усмихна, но не каза нищо. – Е, това е краят предполагам – продължи Мас. Гринд
само вдигна рамене и засвири, мелодията се разля над арената и огромният чук се появи във
въздуха малко над и пред Мас, след което се залюля като махало и удари
високото момче в главата отхвърляйки го няколко крачки назад, където той се
строполи и остана да лежи. Гринд се приближи към неподвижния аватар, Мас се
усмихваше, погледите им се срещнаха и победеният вдигна палец към съперникът
си, след което аватарът се разпиля на хиляди искрици.
- И победителят еееееее ГРИНД!!!
– прогърмя изведнъж гласът на коментаторът и моментът отмина. Докато
коментаторът продължаваше да възхвалява победителят и неговият треньор,
тъмнокосото момче сваляше китарата си и разкачаше оборудването си.
- Браво – поздрави го Катерина и
стана да му стисне ръката. Гринд се усмихна леко.
- О, о…усмивка ли виждам?! –
възкликна момичето.
- Не беше лесно. – каза Гринд.
- Кое, усмивката или дуела? –
попита Кати. Гринд само се усмихна отново и тръгна вратата преметнал китарата
на рамо. На излизане от студиото беше пресрещнат от Рандъм, който го стисна в
трошаща костите прегръдка.
- Браво, момче, браво! Видя ли?!
Видя ли?! Казах ти, че ще спечелиш! Хайде да празунваме – каза Рандъм и задърпа
ученика си по коридора към изхода. – Хей, Кати, не се крий, идвай да
празнуваме!
- Идвам, идвам… - чу се гласът на
техника от студиото.
В краят на коридора, малката
група мина покрай вратата на другото студио, на която стоеше Мас. Гринд погледна
към съперника си и му кимна, който му се усмихна в отговор, след което тримата
отминаха.
Край
Playlist:
Black Sabath – Wizard
Sabaton – Ghost division
Blind Guardian – The bard’s song
Black Sabath – Sabra Cadabra
Rhapsody of fire – Rain of thousand flames
Disturbed – Warrior
Blind guardian – Mirror mirror
Spellblast – Goblin’s song
Godsmack – I stand alone
Sum 41 – Blood in my eyes
Hammerfall – Renegade
Hammerfall – Let the hammer fall
Няма коментари:
Публикуване на коментар